Къща I и III
Първи етаж се състои от: Просторна веранда с външно барбекю; обширен хол, кухня и трапезария в едно. Кухнята е оборудвана с хладилник, печка с фурна и пералня.
Втори етаж: Три спални с тераса към всяка от тях, и голяма баня с вана.
Към всяка стая има LCD телевизори и са климатизирани.
Къща II
С вградена камина с подово и централно отопление, с дизайнерски решения въре.
Първи етаж се състои от: Просторна веранда с външно барбекю; обширен хол, кухня и трапезария в едно. Кухнята е оборудвана с хладилник, пералня, фурна и готварски плот, тостер, кафе автомат. В хола можете да намерите LCD Smart телевизор и професионално музикално озвучаване.
Втори етаж: Три спални с тераса към всяка от тях, и голяма баня с джакузи.
Към всяка стая има LCD телевизори и са климатизирани.
Къща I и III
Пролет - Есен | Зима - Лято | |
---|---|---|
Уикенд | 140лв | 150лв |
Делнични | 120лв | 125лв |
Къща II
Пролет - Есен | Зима - Лято | |
---|---|---|
Уикенд | 280лв | 300лв |
Делнични | 240лв | 250лв |
пролет - 21.03-21.06 зима - 21.11-21.03
есен - 21.09-21.11 лято - 21.06-21.09
*Цените са без ДДС /9%/
Къща за двама 50% отстъпка
Новогодишни и коледни празници се договарят индивидуално
Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Ришкият проход свързва общината със Северна България. В северната част от територията се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения.
Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново… Първото писмено сведение за Карнобат - от 1153 г., се съдържа в "Географията" на арабския пътешественик и учен Ал Идриси. През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата "Свети Йоан Богослов", през 1862 г. е създадено читалище "Развитие" (сега "Св. Кирил и Методий") - едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище.
Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца. Произвеждали се големи количества месо, вълна, пастърма, луканка, свещи, сапун. Прочут бил двуседмичният панаир за добитък. След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия. През 1862 г. е открито класно училище, известно като Карановско. През Освободителната руско-турска война (1877 - 1878) Карнобат силно пострадал, но впоследствие, благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и жп линията София-Бургас, започва да се развива. От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име. Родно място е на македоно-одринския революционер Слав Мерджанов.